58. Пристрастяване към наркотици

История на пристрастяването

Пристрастяването към наркотици е постоянен и многостранен проблем през цялата човешка история, надхвърлящ културни, географски и времеви граници. Това всеобхватно изследване има за цел да проследи корените на наркоманията, нейната еволюция през вековете и сегашния й статус на глобална епидемия. Чрез изследване на различни исторически периоди, обществени нагласи и взаимодействието на биологични и екологични фактори, можем да придобием по-задълбочено разбиране на сложния феномен на наркоманията.

I. Древни цивилизации:

Произходът на употребата на наркотици може да бъде проследен до древните цивилизации, където вещества като опиум, канабис и халюциногенни растения са били използвани за медицински, духовни и развлекателни цели. В древна Месопотамия шумерите са използвали опиумен мак за облекчаване на болката, докато египтяните са включвали различни билки и растения в религиозните си ритуали.

II. Опиумните войни и 19-ти век:

През 19 век се наблюдава възходът на търговията с опиум и опустошителните опиумни войни между Китай и Великобритания. Широко разпространената употреба на опиум и други вещества през този период положи основата на обществените опасения относно пристрастяването. Ранните опити за регулиране и забрана подчертават напрежението между личната свобода и възприеманата нужда от социален контрол.

III. Възходът на лекарствата, отпускани с рецепта:

През 20-ти век се появяват лекарствата, отпускани с рецепта, първоначално предназначени за медицински цели. Въпреки това, повишената наличност на лекарства като опиоиди, амфетамини и бензодиазепини доведе до скок в злоупотребата с лекарства, отпускани с рецепта. Общественото възприемане на тези вещества изигра решаваща роля при формирането на модели на пристрастяване.

IV. Контракултура и употреба на наркотици за развлечение:

1960-те и 1970-те години бележат значителна промяна в употребата на наркотици, като контракултурното движение възприема вещества като марихуана, LSD и психеделични гъби. Тази епоха стана свидетел както на отхвърляне на обществените норми, така и на изследване на променени състояния на съзнанието, което допринесе за по-разрешително отношение към употребата на наркотици.

V. Крак епидемия и войната с наркотиците:

Късният 20-ти век доведе до епидемията от крак, която засегна непропорционално маргинализираните общности. Отговорът на правителството на САЩ включва „Войната срещу наркотиците“, характеризираща се с агресивни мерки за прилагане на закона. Критиците обаче твърдят, че този подход изостри социалните неравенства и не успя да се справи с основните причини за пристрастяването.

VI. Опиоидната криза:

През 21-ви век се появи кризата с опиоидите, подхранвана от прекомерното предписване на болкоуспокояващи и разпространението на незаконни опиоиди като хероин и фентанил. Тази криза подчерта сложното взаимодействие между медицинските практики, фармацевтичните индустрии и пазарите на незаконни наркотици, което води до широко разпространено пристрастяване и смъртни случаи от свръхдоза.

VII. Биологични фактори и фактори на околната среда:

Разбирането на пристрастяването към наркотици изисква разглеждане както на биологични фактори, така и на фактори на околната среда. Генетичните предразположения, неврологичните промени и психичните заболявания могат да допринесат за уязвимостта. Едновременно с това социално-икономическите фактори, травмите и липсата на достъп до образование и здравеопазване играят решаваща роля при формирането на модели на пристрастяване.

VIII. Подходи за лечение и обществено здраве:

Напредъкът в невронауката и психологията допринесе за разработването на различни подходи за лечение, включително медикаментозно подпомагана терапия, консултиране и програми за рехабилитация. Значението на подхода за обществено здраве, фокусиран върху превенцията, намаляването на вредите и дестигматизацията, придоби известност при справяне със сложността на пристрастяването към наркотици.

Историята на наркоманията е гоблен с нюанси, изтъкан от нишките на древни ритуали, геополитически конфликти, обществени промени и развиващи се медицински практики. Докато се изправяме срещу съвременната епидемия, наложително е да признаем уроците от миналото и да приемем всеобхватни, основани на доказателства стратегии, които се занимават с многостранния характер на пристрастяването. Само чрез холистично разбиране и съвместни усилия обществата могат да се надяват да преодолеят предизвикателствата, породени от пристрастяването към наркотици през 21 век.

Зависимостта от наркотици или химическата зависимост включва редовно приемане на психоактивни лекарства до точката, в която употребяващият няма никаква ефективна опция със себе си. Пристрастяващата природа на наркотиците се различава от веществото до съединението и от специфичното за отделния човек. Обикновено наркотици като кодеин и алкохол обикновено изискват повече експозиции, за да пристрастят своите потребители, отколкото наркотици като хероин и кокаин, които предизвикват бързо пристрастяване.

Видове лекарства

Наркотиците са нещо, което влияе на мозъка и поведението ви. Обикновено хората започват да приемат наркотици от голямо любопитство, но това се оказва опасно.

Следват видовете лекарства, предлагани на пазара:

§ Кокаин – силно пристрастяващ стимулант с хидрохлоридна сол.

§ Екстази – незаконен наркотик, често наричан LSD.

§ Халюциногени– лекарства, които причиняват халюцинации и силно въздействат върху тялото, като пречат на взаимодействието на аферентния неврон и невротрансмитера серотонин.

§ Хероин – силно пристрастяващ наркотик, произведен от морфин и приличащ на кафява или бяла захар.

§ Марихуана– е зеленикаво-сива смес от изсушени стъбла, семена, нарязани листа и цветове на Cannabis Sativa, растението коноп.

§ Метамфетамин – това е бял, без мирис, кристален прах с горчив вкус, който се разтваря във вода или алкохол, за да образува силно пристрастяващ стимулант.

§ Лекарства с рецепта – лекарствата с рецепта се състоят от опиоиди, депресанти на ЦНС, стимуланти, които се препоръчват за лечение на нарколепсия и проблеми с теглото.

Признаци на наркотична зависимост

Ако се чудите как да разграничите пристрастяването към наркотици от обичайната депресия или психологически проблеми, тогава ето конкретните признаци и символи на пристрастяването към наркотици:

§ Чувство, че лекарствата трябва да се приемат редовно

§ Чувство, че имате нужда от лекарство за облекчаване на вашите индивидуални проблеми и депресия

§ Внезапно усещане за релаксация и радост, червени очи, проблеми с концентрацията, повишаване на кръвното налягане и сърдечната честота, параноично мислене, сънливост и неясна реч.

Другите симптоми, типични за всички, включват проблеми с паметта, забавено дишане, объркване, намален глад, нарушения на съня, безпокойство и рязка загуба на тегло.

Лечение на наркотична зависимост

Така че пристрастяването към наркотици включва натрапчиво търсене на употреба на наркотик, въпреки възможните негативни, социални, физически и психологически последици. Прекъсването на зависимостта от наркотици не е невъзможно, но определено е трудна работа. Трябва да поддържате домакинството си; членове на семейството и приятели, за да излязат от зависимостта от наркотици чрез психична терапия или чрез лечение с добавяне на лекарства.

Следват различни лечения за зависимост от наркотици:

§ Абстинентна терапия– помага ви да спрете приема на лекарства чрез детоксикация на ефектите. Методът включва постепенно намаляване на дозата на лекарството или временно заместване с други съединения като метадон, който има много по-малко странични ефекти.

§ Консултиране – това е по-скоро психическо лечение, което предлага техники за предотвратяване на наркотици и избягване на регресии, и по същия начин предоставя идеи как да се справите с рецидивите, ако това се случи отново.

§ Групи за самопомощ– помага на хора, свързани с леки наркотици като кокаин, наркотици и успокоителни. Познавате недостатъците на лекарствата и техните стимулиращи резултати, така че започвате да приемате по-малко от тях.

§ Програми за лечение– включва академични и терапевтични сесии, базирани на трезвост и предотвратяване на рецидиви.

Практически всички тези техники ви осигуряват мигновено и необратимо възстановяване от наркотична зависимост.

Пристрастяването към наркотици или химическата зависимост включва редовен прием на психеделични наркотици до степен, в която потребителят няма надежден избор с него. Често наркотици като кодеин и алкохол обикновено се нуждаят от повече експозиции, за да пристрастят своите потребители, отколкото наркотици като хероин и кокаин, които предизвикват бърза зависимост.

Пристрастяването към наркотици включва натрапчиво търсене на употреба на наркотик, независимо от възможните негативни, социални, психологически и физически последици. Прекъсването на зависимостта от наркотици не е невъзможно, но определено е трудна работа. Трябва да поддържате домакинството си; приятели и близки, за да излязат от зависимостта към наркотици или чрез психична терапия, или чрез лечение с добавяне на лекарства.

Сгушени в сърцето на Югоизточна Азия, Филипините могат да се похвалят с жизнена и разнообразна история, която обхваща хиляди години. От предколониалните цивилизации до предизвикателствата на съвременната нация, архипелагът е оформен от гоблен от местни култури, колониални влияния и устойчивостта на своите хора. Това всеобхватно изследване се стреми да разплете сложните нишки на историята на Филипините, подчертавайки ключови епохи, културни етапи и продължаващото пътуване на нацията към прогрес и идентичност.

I. Предколониални Филипини:

Много преди пристигането на испанските колонизатори, Филипините са били дом на напреднали общества, включително малайски, китайски и ислямски търговци. Местни общности, като тагалози, висаи и игороти, процъфтявали в богат културен пейзаж. Първите обитатели на архипелага са се занимавали с търговия, селско стопанство и мореплаване, оставяйки след себе си артефакти и традиции, които продължават да влияят на филипинската култура днес.

II. Испанска колонизация (1521-1898):

Пристигането на Фердинанд Магелан през 1521 г. бележи началото на испанската колонизация. В продължение на почти три века Филипините издържаха на испанско управление, което доведе до сложно сливане на местни и испаноезични култури. Разпространението на християнството, системата на енкомиенда и търговията с галеон са ключови за оформянето на социално-икономическия и културен пейзаж на архипелага.

III. Търговският и културен обмен на Galleon:

Търговията Galleon, която свързва Манила с Акапулко, Мексико, улеснява стабилен обмен на стоки, идеи и култури. Този транстихоокеански търговски път изигра решаваща роля в глобалната икономика, като същевременно повлия на кухнята, езика и изкуствата на Филипините. Вековната връзка с Латинска Америка остава очевидна във филипинската идентичност.

IV. Филипинската революция (1896-1898):

С развитието на 19 век филипинците започват да се съпротивляват на испанското колониално управление. Водени от национални герои като Хосе Ризал и Андрес Бонифацио, Катипунан се появява, предизвиквайки Филипинската революция през 1896 г. Борбата за независимост достига кулминацията си в обявяването на независимостта на Филипините на 12 юни 1898 г., въпреки че архипелагът скоро се озовава под нови колониални владетели.

V. Американски колониален период (1898-1946):

След поражението на испанците, Филипините паднаха в ръцете на Съединените щати като част от Парижкия договор. Американското управление донесе значителни промени, включително въвеждането на модерна образователна система, развитие на инфраструктурата и демократична форма на управление. Но също така разпалва националистически движения и борба за истинска независимост.

VI. Японска окупация и Втората световна война (1941-1945):

По време на Втората световна война Филипините се превърнаха в бойно поле, претърпявайки брутална японска окупация от 1942 до 1945 г. Войната имаше дълбоко въздействие върху нацията, оставяйки белези и изпробвайки издръжливостта на филипинския народ. Битката при Манила през 1945 г. доведе до широко разпространено разрушение, но в крайна сметка проправи пътя за освобождението на Филипините.

VII. Следвоенна независимост и република:

На 4 юли 1946 г. Филипините получават своята независимост от Съединените щати. Следвоенната ера видя усилия за възстановяване на нацията и установяване на демократично правителство. Предизвикателства, включително политическа нестабилност, икономически борби и природни бедствия, оформят ранните години на младата република.

VIII. Военно положение и революция на народната власт:

Ерата на Маркос (1965-1986) бележи период на политически турбуленции и авторитарно управление. Президентът Фердинанд Маркос обявява военно положение през 1972 г., което води до репресивен режим. Въпреки това, широко разпространената опозиция кулминира в Революцията на властта на хората от 1986 г., мирно въстание, което сваля Маркос и възстановява демокрацията.

IX. Съвременни предизвикателства и постижения:

През 21-ви век Филипините са изправени пред безброй предизвикателства, включително икономически различия, политически проблеми и опасения за околната среда. Въпреки това нацията също е направила значителни крачки в икономическото развитие, технологичния напредък и международните отношения. Устойчивостта и адаптивността на филипинския народ продължават да оформят траекторията на страната.

Историята на Филипините е доказателство за устойчивостта на хората и динамичното взаимодействие на култури и влияния. От предколониалните цивилизации до предизвикателствата на изграждането на нация, архипелагът е преминал сложно пътуване. Тъй като Филипините чертаят своя курс през 21-ви век, те го правят с богато културно наследство и разнообразен гоблен от история, който определя тяхната идентичност на глобалната сцена.

Зависимост от наркотици във Филипините

С голяма част от фокуса върху употребата на наркотици в Съединените щати, много хора най-вероятно не обръщат много внимание на наркоманията във Филипините. Пристрастяването към наркотици във Филипините всъщност се е увеличило с обезпокоителни темпове поради Втората световна война.

Повечето от употребяващите наркотици във Филипините са младежи. Съществуващите незаконни наркотици включват канабис, LSD, опиати и барбитурати. Въпреки че няма налични трудни бързи статистики, приблизително се смята, че около 60 000 млади хора във Филипините се справят със зависимостта от наркотици.

В рамките на десет години честотата на зависимостта от наркотици се е увеличила значително според проучвания, проведени в тази малка страна. Повечето от употребяващите наркотици са студенти, като предпочитаният наркотик е канабисът. Много хора смятат, че това покачване се дължи на обикновено любопитство, но по-вероятно е, защото филипинските младежи се опитват да копират своите западни еквиваленти тук, в Съединените щати.

Информацията се предлага лесно във Филипините, както и лекарствата поради факта, че толкова много внимание се фокусира върху зависимостта от наркотици в Америка. Това всъщност увеличи търсенето на наркотици, като по този начин принуди дилърите на наркотици да отглеждат свои собствени растения канабис, което е незаконно във Филипините. Има скорошни съобщения също за лекарства, които се произвеждат в незаконни лаборатории. Местните полицаи по наркотиците всъщност са направили многобройни нападения, за да се опитат да ограничат тази дейност, но, разбира се, без успех.

За да се преодолее препятствието на проблема със злоупотребата с наркотици, се предприемат редица стъпки, както лични, така и държавни. Нарушителите на законите за наркотиците, които разберат на властите реалността на своята зависимост и желанието си да бъдат лекувани, се насочват към Института по зависимости към Националното бюро за разследване, за да могат да преминат през лечение и рехабилитация.

На друг фронт съвсем наскоро беше сформирана съвсем нова организация – Наркотичната фондация на Филипините. Това е лична асоциация, която не е свързана с държавни институции и лечебни центрове; целите му са да събере средства за лечение и преориентиране на млади зависими и да образова широката общественост срещу заплахите от зависимостта от наркотици.

Можем да се надяваме, че усилията, положени от тази новосъздадена компания, заедно с усилията на Института по пристрастяване и други заинтересовани органи, ще помогнат на страната в крайна сметка да се справи с обезпокоителното развитие на регионалната злоупотреба с вещества.

Пристрастяването към наркотици във Филипините е нарастващ проблем, но филипинското правителство се опитва да се справи с него и да се справи с него. Точно както в Съединените щати, пристрастяването към наркотици не е нещо, което да се игнорира, независимо къде се случва – тук или във Филипините.

С голяма част от фокуса върху употребата на наркотици в Съединените щати, много хора най-вероятно не обръщат много внимание на зависимостта от наркотици във Филипините. Въпреки че няма налична трудна бърза статистика, изчислено е, че около 60 000 млади хора във Филипините се сблъскват с наркотична зависимост.

По-голямата част от употребяващите наркотици са стажанти, като марихуаната е предпочитан наркотик. Тъй като толкова много внимание се фокусира върху наркоманията в Америка, информацията се предлага лесно във Филипините, както и наркотиците.

Филипините и България установяват дипломатически отношения на 17 юни 1976 г. Оттогава двете страни поддържат като цяло положителни отношения и отношения на сътрудничество. Въпреки че са географски отдалечени и имат различен културен произход, двете нации са намерили общ език в различни области.

Дипломатически връзки:
Дипломатическите връзки между Филипините и България се характеризират с взаимно уважение и сътрудничество на международната сцена. И двете страни са членове на ООН и техните представители са участвали в дипломатически диалози по въпроси от глобално значение, като правата на човека, изменението на климата и международния мир и сигурност.

Икономически отношения:
Икономическите отношения между Филипините и България са ограничени, но има потенциал за растеж и сътрудничество. Търговията между двете страни включва предимно обмен на стоки с акцент върху области като селското стопанство, технологиите и текстила. Усилията за засилване на икономическото сътрудничество може да включват проучване на нови търговски споразумения, инвестиционни възможности и съвместни предприятия.

Културен и образователен обмен:
Културният и образователен обмен играят решаваща роля за насърчаване на разбирателството и добра воля между нациите. Въпреки че Филипините и България може да имат различни културни идентичности, инициативи, насърчаващи културен обмен, като художествени изложби, езикови програми и образователни партньорства, могат да допринесат за по-задълбочено оценяване на взаимното наследство.

Туризъм:
Туристическият сектор може да служи като мост между нациите, позволявайки на хората да се докоснат до културата и естествената красота на другите. И Филипините, и България имат уникални забележителности, които могат да се харесат на туристите от другата страна. Съвместните усилия за насърчаване на туризма и улесняване на пътуванията, като споразумения за визи и промоционални кампании, могат да укрепят връзките между хората.

Предизвикателства и възможности:
Въпреки като цяло положителните отношения, може да има предизвикателства за преодоляване, като различия в политическите системи, икономическите структури и културните практики. Справянето с тези предизвикателства изисква открита комуникация и желание за намиране на общ език. В същото време има възможности за засилено сътрудничество в области като технологии, устойчиво развитие и здравеопазване.

Дипломатически събития и споразумения:
През годините може да е имало конкретни дипломатически събития, споразумения или меморандуми за разбирателство, които са оформили отношенията между Филипините и България. Те могат да включват търговски споразумения, програми за културен обмен или дипломатически посещения, които са засилили връзките между двете нации.

В заключение, макар че Филипините и България може да нямат дълга история на взаимодействие, техните дипломатически отношения като цяло са положителни. И двете страни имат потенциала да задълбочат връзките си чрез засилено икономическо сътрудничество, културен обмен и взаимна подкрепа на международната сцена.

Бъдещето на техните отношения вероятно ще бъде оформено от желанието на двете нации да проучат нови пътища за сътрудничество и разбирателство. За най-новата и конкретна информация се препоръчва да се консултирате с най-новите източници или официални изявления от съответните правителства.