74. Мароко – история и хазарт

Изчерпателна история на Мароко

Мароко, разположено на кръстопътя между Африка, Европа и Близкия изток, има богата и сложна история, оформена от множество култури и влияния. От древните берберски корени до ролята му на ключов играч в ислямския свят и срещите му с европейските колониални сили, историята на Мароко е завладяващ гоблен от устойчивост, разнообразие и адаптация.

Праисторически и антични времена
Праисторическо Мароко
Човешкото присъствие в Мароко датира от стотици хиляди години. Археологическите доказателства сочат, че регионът е бил обитаван от хоминиди още преди 300 000 години, което прави Мароко едно от най-старите известни места на човешко обитаване. Останките от ранни човешки видове, включително Хомо еректус и неандерталци, са открити в места като Джебел Ирхуд.

Берберите и ранните цивилизации
Местните бербери, известни още като амазиги, живеят в Мароко от хиляди години. Смята се, че са мигрирали в региона от източната част на Африка около 2000 г. пр.н.е. Берберите се утвърдиха като доминираща етническа група и изиграха решаваща роля в развитието на ранната култура, език и социална структура на Мароко.

Около 12 век пр. н. е. финикийците, мореплавател от днешен Ливан, установяват търговски пунктове по мароканското крайбрежие. Тези постове в крайна сметка се превърнаха в малки колонии, които улесниха търговията между Средиземно море и Субсахарска Африка. Финикийците са последвани от картагенците, които допълнително разширяват влиянието си в региона.

Римски и византийски периоди
През 1 век пр. н. е. Мароко става част от Римската империя, образувайки провинция Мавритания Тингитана. Римляните основават градове като Волубилис, които се превръщат във важни центрове на търговия, администрация и култура. Римското влияние въвежда нови земеделски техники, архитектурни стилове и пътна мрежа, която улеснява комуникацията и търговията в целия регион.

След упадъка на Римската империя Мароко попада под контрола на вандалите през 5 век. Вандалите по-късно са изместени от византийците, които успяват да установят слаба власт върху части от региона до арабското завоевание.

Ислямското завоевание и възходът на мюсюлманските династии
Арабско завоевание (7-ми век)
Арабското завладяване на Северна Африка през 7 век донася исляма в Мароко. Омаядският халифат, базиран в Дамаск, ръководи първоначалните нахлувания в региона. Пълната ислямизация на Мароко обаче е постепенен процес, улеснен както от военните кампании, така и от мирното разпространение на ислямските учения от учени и търговци.

Местното берберско население първоначално се съпротивлява на арабските нашественици, но с течение на времето много бербери приемат исляма и започват да приемат арабската култура и език. Въпреки това берберите поддържат силно чувство за идентичност и автономия, което по-късно изиграва важна роля в установяването на независими мюсюлмански династии в Мароко.

Династията Идрисид (788–974)
Династията Идрисид, основана от Идрис I, е първата мюсюлманска династия в Мароко. Идрис I, потомък на пророка Мохамед, бяга в Мароко след неуспешен бунт срещу Абасидския халифат. Той установява управлението си в Северно Мароко и основава град Фес, който по-късно ще се превърне в основен културен и религиозен център.

Идрисидите успяват да консолидират властта си и да разпространят исляма в целия регион. Въпреки това, тяхното управление е сравнително краткотрайно и в крайна сметка те са изместени от други берберски династии.

Династията Алморавид (1040–1147)
Династията на Алморавидите, основана от берберските племена от Сахара, се появява през 11 век като мощна сила в Северна Африка и Испания. Алморавидите са били известни със строгото си тълкуване на исляма и военната си мощ. Те разширяват империята си, за да включват голяма част от днешно Мароко, Мавритания, Алжир и Южна Испания.

Под управлението на Алморавидите Маракеш е създаден като столица и бързо се превръща в основен културен и икономически център. Алморавидите също изиграха решаваща роля в разпространението на исляма в Субсахарска Африка, особено в района на Западен Судан.

Династията на Алмохадите (1121–1269)
Династията на Алмохадите, друга берберска династия, възниква през 12 век като реакция на възприеманата отпуснатост на Алморавидите. Алмохадите, водени от Ибн Тумарт, проповядват пуританска версия на исляма и призовават за връщане към истинските принципи на вярата.

Алмохадите свалят Алморавидите и създават огромна империя, която се простира от Магреб до Андалусия в Испания. Те са известни със своите архитектурни постижения, включително изграждането на джамията Кутубия в Маракеш и Хиралда в Севиля.

Въпреки това, империята на Алмохадите в крайна сметка започва да се разпада поради вътрешни борби и натиск от страна на християнските сили в Испания. До края на 13 век династията се разпада, което води до период на политическа фрагментация в Мароко.

Династиите Маринид и Саад
Династията на Маринидите (1244–1465)
Династията Маринид, берберска династия от племето Зената, се издига на власт през 13 век. Те се възползват от упадъка на Алмохадите и установяват властта си над голяма част от Мароко. Маринидите са известни със своето покровителство на изкуствата и образованието, особено с основаването на медресета (ислямски училища) в градове като Фес.

Фес се превръща в основен интелектуален център при Маринидите, привличайки учени от целия ислямски свят. Въпреки това, династията се бори да запази контрола над все по-фрагментирания регион и се сблъсква с постоянни предизвикателства от съперничещи си фракции и външни нашественици.

Саадската династия (1549–1659)
Саадската династия, от арабски произход, но с берберска подкрепа, се появява през 16 век. Те са най-известни с успешната си съпротива срещу португалски и испански нашествия и победата си над португалците в битката при Тримата крале през 1578 г.

Под саадианците Мароко преживява период на относителна стабилност и икономически просперитет. Династията също предприема амбициозни архитектурни проекти, включително изграждането на Саадските гробници в Маракеш. Въпреки това саадианците в крайна сметка бяха отслабени от вътрешни разделения и външен натиск, което доведе до техния упадък.

Династията Алауит и модерната ера
Алауитската династия (1666–настояще)
Алауитската династия, която твърди, че произхожда от пророка Мохамед, се издига на власт през 17 век и оттогава управлява Мароко. Алауитите успяват да обединят страната и да създадат силна централна власт, въпреки че управлението им често е оспорвано от мощни племенни лидери и външни сили.

При султан Мулай Исмаил (1672–1727) Мароко преживява период на значителни военни и архитектурни постижения. Мулай Исмаил създава мощна армия, известна като Черната гвардия, и изгражда широка мрежа от укрепления в цялата страна.

18-ти и 19-ти век са белязани от нарастващо европейско влияние в Мароко. Франция, Испания и други европейски сили се стремят да разширят влиянието си в Северна Африка, което води до поредица от конфликти и договори, които постепенно подкопават независимостта на Мароко.

Френски и испански протекторати (1912–1956)
През 1912 г. Мароко е разделено на френски и испански протекторати, като Франция контролира по-голямата част от страната, а Испания управлява северните и южните региони. Мароканският султан запазва номиналната власт, но реалната власт принадлежи на френската и испанската администрация.

Периодът на протектората отбеляза значително развитие на инфраструктурата и усилия за модернизация, но също така и широка съпротива от страна на мароканските националисти. Мароканското националистическо движение набра скорост през 40-те и 50-те години на миналия век, което доведе до повишени искания за независимост.

Независимост и модерно Мароко
Мароко получава независимост от Франция и Испания през 1956 г., като султан Мохамед V става първият крал на независимо Мароко. Под негово ръководство страната поема по пътя на модернизация и развитие.

През следващите десетилетия Мароко се изправи пред множество предизвикателства, включително политически вълнения, икономически трудности и регионални конфликти. Управлението на крал Хасан II (1961–1999) е белязано от авторитарно управление, но и от значителни икономически и социални реформи.

Крал Мохамед VI, който се възкачи на трона през 1999 г., продължи усилията на баща си да модернизира страната, като същевременно осъществи политически реформи. Под негово ръководство Мароко преследва икономическо развитие, разшири инфраструктурата си и укрепи позицията си на ключов играч в африканските и международните дела.

Мароко днес
Днес страната е конституционна монархия с разнообразно културно наследство, което отразява берберските, арабските и европейските влияния. Страната постигна значителни крачки в икономическото развитие, образованието и инфраструктурата, въпреки че остават предизвикателства, включително преодоляване на социалното неравенство и поддържане на политическа стабилност.

Стратегическото местоположение на страната, богатата история и динамичното общество продължават да го правят уникален и влиятелен играч на световната сцена. Способността на страната да балансира традицията и модерността, както и усилията й да поддържа стабилно и проспериращо общество, ще оформят нейното бъдеще през 21 век.

Хазартът в Мароко: Изчерпателен преглед
страната, известна с богатото си културно наследство, зашеметяващи пейзажи и стратегическа позиция на кръстопътя на Африка, Европа и Близкия изток, има сложна връзка с хазарта. Правната среда, културните нагласи и икономическите последици от хазарта в Мароко отразяват уникална комбинация от традиционни ислямски ценности, модерни влияния и желанието на страната да привлече туризъм и чуждестранни инвестиции.

Исторически контекст на хазарта в Мароко
Хазартът под различни форми съществува в странатаот векове, въпреки че винаги е бил разглеждан през призмата на ислямския закон, който като цяло забранява хазарта. Ислямската забрана на хазарта, или „Maisir“, се основава на принципа, че той води до финансов крах и социални разногласия. Въпреки това разнообразното население на страната включително значителните му немюсюлмански общности и притокът на чуждестранни туристи, означава, че хазартните дейности присъстват в страната, макар и по регулиран и контролиран начин.

Правна рамка, регулираща хазарта
Правната рамка на страната за хазарта е сложна и отразява напрежението между религиозния закон и практическите аспекти на управлението в една модерна държава. Докато ислямският закон забранява хазарта, правителството на Мароко е създало регулаторна рамка, която позволява определени видове хазарт, особено в райони, които се грижат за туристите.

Казина: Най-разпространената форма на легален хазарт в страната са игрите в казино. В страната има няколко казина, повечето от които са разположени в туристически горещи точки като Маракеш, Казабланка, Агадир и Танжер. Тези казина предлагат разнообразие от игри, включително рулетка, блекджек, покер и слот машини. Правителството регулира тези казина чрез специални лицензи, като гарантира, че работят в рамките на закона и допринасят за икономиката чрез данъчно облагане.

Лотарии и спортни залагания: Мароко също така разрешава държавни лотарии и спортни залагания. La Marocaine des Jeux et des Sports (MDJS) е държавна компания, която контролира дейностите по лотарийни игри и спортни залагания. Постъпленията от тези дейности често се насочват към социални и спортни инициативи, което помага да се оправдае съществуването им в преобладаващо мюсюлманска страна.

Онлайн хазарт: Онлайн хазартът съществува в легална сива зона в страната. Въпреки че няма конкретни закони, които да регулират онлайн хазарта, правителството също не го забранява активно. Много мароканци имат достъп до международни платформи за онлайн хазарт, въпреки че правителството понякога блокира достъпа до определени сайтове. Липсата на ясна регулация в тази област представлява както предизвикателства, така и възможности за бъдещето.

Незаконен хазарт: Въпреки наличните законни пътища, незаконният хазарт продължава да съществува в Мароко, особено в по-селските райони, където достъпът до лицензирани съоръжения е ограничен. Това включва неофициални залагания, подземни игри с карти и други нерегламентирани дейности. Правителството периодично предприема мерки срещу тези дейности, но прилагането е непоследователно.

Икономическо въздействие на хазарта в Мароко
Хазартът, особено чрез казина и държавни лотарии, играе важна роля в икономиката на страната, главно чрез туризма и данъчното облагане.

Приходи от туризъм: Казината в Мароко са основна привлекателност за туристите, особено тези от Европа, където хазартът е популярно забавление. Наличието на казина в туристически райони като Маракеш и Казабланка добавя към привлекателността на тези градове като ваканционни дестинации, съчетавайки културни преживявания с възможности за забавление. Този поток от туристи допринася значително за местната икономика чрез разходи за хотели, ресторанти и други услуги.

Данъчно облагане и държавни приходи: Мароканското правителство събира значителни данъци от хазартни операции, които се използват за финансиране на обществени услуги и инфраструктурни проекти. Данъчното облагане на казина, лотарии и спортни залагания осигурява постоянен поток от приходи, който помага да се поддържа бюджетът на държавата. MDJS, например, разпределя част от печалбите си за финансиране на спортни и младежки програми, което помага за смекчаване на някои от социалните проблеми, свързани с хазарта.

Заетост: Хазартната индустрия също предоставя възможности за работа, както директно в казината, така и индиректно чрез свързани индустрии като хотелиерство, сигурност и развлечения. Това е особено важно в регионите с много туристи, където иначе възможностите за работа могат да бъдат ограничени.

Социални и културни перспективи
Хазартът в страната е спорен въпрос, особено от културна и религиозна гледна точка. Мюсюлманското мнозинство в страната като цяло гледа на хазарта със скептицизъм, ако не и с пълно неодобрение, поради връзката му с морални и финансови рискове. Въпреки това уникалната позиция на Мароко като мост между различни култури доведе до по-нюансиран подход към проблема.

Религиозна опозиция: Ислямската забрана срещу хазарта остава значително влияние в страната, особено в селските и консервативни райони. Много мароканци гледат на хазарта като на морално съмнителна дейност, която може да доведе до социални проблеми, включително пристрастяване, финансов крах и разпадане на семейните структури. Религиозните водачи често се обявяват против хазарта, призовавайки своите общности да избягват подобни дейности.

Културно приемане: Въпреки религиозната опозиция, има ниво на културно приемане на хазарта в Мароко, особено в градските райони и сред по-младото, по-космополитно население. Наличието на казина и държавни лотарии отразява прагматичния подход на правителството, което балансира икономическите ползи от хазарта с необходимостта от зачитане на културните и религиозни особености.

Пристрастяване и социални опасения: Както в много страни, пристрастяването към хазарта е нарастващо безпокойство в страната. Докато правителството е приложило някои мерки за справяне с този проблем, като например ограничаване на достъпа до хазарт за определени уязвими групи от населението, са необходими по-всеобхватни стратегии. Кампаниите за повишаване на осведомеността на обществото, услугите за подкрепа на тези, които се борят със зависимостта, и по-стриктното регулиране на рекламата могат да играят роля за смекчаване на социалните въздействия на хазарта.

Бъдещето на хазарта в Мароко
Бъдещето на хазарта в страната вероятно ще бъде оформено от няколко ключови фактора, включително икономически натиск, технологичен напредък и развиващи се социални нагласи.

Разширяване на легалния хазарт: Тъй като страната продължава да развива своята туристическа индустрия, може да има възможности за разширяване на легалните хазартни операции. Това може да включва откриване на нови казина в нововъзникващи туристически райони или въвеждане на нови хазартни продукти, като онлайн казина или разширени възможности за спортни залагания. Въпреки това, всяко разширяване ще трябва да бъде внимателно управлявано, за да се балансират икономическите ползи със социалните и религиозни съображения.

Регулиране на онлайн хазарта: Възходът на онлайн хазарта представлява както възможности, така и предизвикателства за Мароко. От една страна, регулирането на онлайн хазарта може да осигури нов източник на приходи за правителството и да помогне за защита на потребителите от незаконни или безскрупулни оператори. От друга страна, това може също така да изостри проблемите, свързани с пристрастяването към хазарта, и да изложи повече хора на рисковете, свързани с хазарта. Правителството на страната ще трябва внимателно да обмисли подхода си към онлайн хазарта, като вероятно използва опита на други страни, които успешно са регулирали индустрията.

Социално и религиозно напрежение: Тъй като мароканското общество продължава да се модернизира, напрежението между традиционните ислямски ценности и модерните, глобализирани влияния вероятно ще продължи. Хазартът ще остане точка на възпламеняване в този по-широк културен дебат, като някои се застъпват за по-голяма регулация или дори забрана, докато други настояват за повече либерализация. Способността на правителството да управлява тези напрежения ще бъде от решаващо значение за определяне на бъдещето на хазарта в страната.

Икономически натиск: Икономическите условия също ще играят важна роля при оформянето на бъдещето на хазарта в страната. Ако страната е изправена пред икономически предизвикателства, може да има по-голям натиск за разширяване на хазарта като източник на приходи. Обратно, икономическият растеж и диверсификацията биха могли да намалят зависимостта на правителството от приходите от хазарт, потенциално водещи до по-строго регулиране.

Заключение
Хазартът в Мароко е многостранен проблем, който се пресича с правния, икономически, социален и културен пейзаж на страната. Въпреки че подходът на страната към хазарта е относително либерален в сравнение с много други страни с мюсюлманско мнозинство, той остава обект на противоречия и дебат.

Бъдещето на хазарта в страната вероятно ще включва деликатен акт на балансиране, тъй като страната се стреми да овладее икономическите ползи от индустрията, като същевременно се справи със социалните и морални проблеми, които тя поражда. Като внимателно управлява този баланс, страната може да продължи да се позиционира като жизнена, модерна държава, която уважава своето богато културно наследство и религиозни традиции.

Мароко казина

страната е предимно арабска (с някои бербери) страна в Северна Африка. В Мароко има само една форма на легализирани залагания: хазартни заведения. Всички други видове хазарт извън игралните заведения са забранени в Мароко, така че няма опции.

Петте казина в страната остават в три големи града: Агадир, Маракеш и Танжер.

Списък с казина в Мароко включва:

Агадир:

Казино Ле Мираж

Shem’s Casino D’Agadir

Маракеш:

Заведение за хазартни игри в Маракеш и хотел Es Saadi

Le Grand Casino de Mamounia

Танжер:

Хотел Movenpick и казино Малабата

Най-голямото от казината в страната е La Mamounia в Маракеш, което има 37 игри на маса и 640 производители на слотове и видео покер и видео игри.

Мароко, нацията, е забележително разнообразно място. страната иначе е било претендирано или управлявано през годините от халифи и султани, португалците, испанците и французите.

Алкохолът, например, е широко достъпен и малко, ако има такива, от дамите използват воал. В продължение на стотици години тя е била по-тясно свързана с мюсюлманските кралства на Иберия (сега Испания), отколкото с Близкия изток, и обикновено се приема, че андалуският тип симфонична музика всъщност е от марокански произход.

Храната също показва този широк спектър от исторически въздействия. Въпреки че е подправено по начина на голяма част от Северна Африка (което предполага доста силно), предпочитаните меса са пилешко и говеждо с, по крайбрежието, голямо количество риба. Това остава в контраст с по-облагодетелстваното агнешко и козе още повече в арабския свят. Докато арабският и берберският език са официалните, използването на френски или испански, с по-възрастните обитатели, или английски с по-младите, може да ви помогне да разберете.

Сравнително либералният тип ислям, практикуван там, е това, което позволява на хазартните заведения в Мароко да просперират, заедно с гореспоменатия алкохол. Мароко също е един от най-големите производители на канабис и хашиш в света (в някои северни райони използва до 25% от леснодостъпната обработваема земя), но посетителите са силно насърчавани да не участват. Таксите за местните жители са тривиални, за чужденците, променящи живота.

За тези, които се интересуват повече от историята като интерлюдия от казината на Мароко, страната също беше уебсайтът на Картаген и неговата империя. Самият град е повреден от римляните (населението е продадено във вериги, а нивите са разорани със сол, както се казва), но голяма част от древната архитектура в други части на страната все още може да се види.

Мароко е предимно арабска (с някои бербери) нация в Северна Африка. В Мароко има само един вид легализиран хазарт: заведения за хазарт. Всички други видове външни залагания на казината са незаконни в Мароко, така че няма алтернативи.

Сравнително либералният тип ислям, практикуван там, е това, което позволява на хазартните заведения в Мароко да растат, заедно със споменатия по-горе алкохол. Мароко също е един от най-големите производители на канабис в света и производители на хашиш (в някои северни райони той заема 25% от наличната обработваема земя), но посетителите са силно мотивирани да не ядат.