92. История на Щатите

Изчерпателна история на Съединените щати

Предколониална Америка
Много преди пристигането на европейците, земята, известна сега като Съединените щати, е била обитавана от богата плетеница от местни народи, често наричани индианци. Тези групи са развили изключително разнообразни култури, като някои са образували сложни общества. Например мисисипската култура изгради сложни градски центрове като Кахокия, докато Конфедерацията на ирокезите установи демократично правителство, което повлия на по-късните американски политически системи.

Тези общества са имали дълбока връзка със земята, като селското стопанство, ловът, риболовът и търговията са били решаващи компоненти на техните икономики. На югозапад хората от пуебло са разработили усъвършенствани техники за напояване, за да поддържат селското стопанство в пустинен климат, докато в Големите равнини номадски племена като сиуксите са следвали стада бизони.

Европейска колонизация
Историята на съвременните Съединени щати започва с европейското изследване и колонизация. През 1492 г. Христофор Колумб, финансиран от Испания, акостира в Карибите, като даде началото на европейския интерес към Америка. Испански изследователи, като Ернан Кортес и Франсиско Писаро, бързо разширяват испанското влияние в Централна и Южна Америка.

През 16-ти век Испания основава Сейнт Августин във Флорида, най-старото непрекъснато обитавано европейско селище в сегашните САЩ, но първото постоянно английско селище е основано през 1607 г. в Джеймстаун, Вирджиния. Англичаните идват да търсят богатство, но много заселници загиват поради тежки условия и конфликти с индианците.

Междувременно пилигримите, търсещи религиозна свобода, основават колонията Плимут през 1620 г. Пристигането на тези ранни английски заселници бележи началото на широкомащабна миграция на европейци към източното крайбрежие на Северна Америка. До средата на 18-ти век по крайбрежието на Атлантическия океан са създадени тринадесет английски колонии.

Колониален живот и конфликти
Английските колонии в Северна Америка се характеризират с разнообразие. Колониите в Нова Англия, водени от пуритански ценности, се фокусираха върху дребното земеделие, търговията и риболова. Средните колонии, включително Ню Йорк и Пенсилвания, бяха по-разнообразни по отношение на религия и етническа принадлежност. Те просперират чрез търговия и селско стопанство, особено в производството на пшеница. Южните колонии, като Вирджиния и Южна Каролина, развиха плантационни икономики, разчитащи на парични култури като тютюн, ориз и индиго, които се отглеждаха с помощта на поробен африкански труд.

Конфликтите между европейските сили често се пренасят в техните колонии. През 17-ти век войните между англичани и холандци за контрол над Ню Йорк са нещо обичайно. Френската и индианската война (1754-1763), част от по-голямата Седемгодишна война между Великобритания и Франция, беше особено важна. След британската победа Франция отстъпи голяма част от северноамериканската си територия, но войната остави Великобритания дълбоко в дългове.

Пътят към революцията
За да изплати военни дългове, британското правителство наложи серия от данъци върху американските колонии, като Закона за марките (1765) и Законите на Тауншенд (1767). Тези мерки бяха изключително непопулярни в колониите, тъй като бяха приети без колониално представителство в британския парламент – оплакване, известно обобщено като „Няма данъчно облагане без представителство“. Протести, бойкоти и конфронтации като Бостънското клане (1770 г.) и Бостънското чаено парти (1773 г.) увеличават напрежението между колонистите и Великобритания.

През 1774 г. се свиква Първият континентален конгрес с делегати от 12 от 13-те колонии (Грузия не присъства), за да координират съпротивата срещу британската политика. Когато британските войски се опитаха да разоръжат колониалните милиции в Масачузетс през 1775 г., започна Войната за независимост на САЩ.

Американска революция (1775–1783)
Революционната война се води между британските и американските колонисти, към които по-късно се присъединиха Франция и Испания. Ранните битки, като тези при Лексингтън и Конкорд (1775 г.) и Бънкър Хил (1775 г.), показват, че колонистите са решени да се съпротивляват на британското управление. През 1776 г. Континенталният конгрес приема Декларацията за независимост, съставена основно от Томас Джеферсън, която официално прекъсва политическите връзки с Великобритания.

Войната продължава няколко години със значителни победи за Континенталната армия, водена от генерал Джордж Вашингтон, при Саратога (1777) и Йорктаун (1781). Парижкият договор (1783) слага край на войната, признавайки американската независимост и предоставяйки на новата нация значителна територия на изток от река Мисисипи.

Изграждане на нова нация
След Войната за независимост новите независими Съединени щати са изправени пред трудната задача да създадат функциониращо правителство. Уставът на Конфедерацията, ратифициран през 1781 г., установява слабо централно правителство, което се бори да управлява финансите на нацията и да поддържа реда. В отговор на тези слабости делегатите свикаха Конституционната конвенция през 1787 г. във Филаделфия.

Резултатът беше Конституцията на САЩ, която установи федерална система с по-силно централно правителство, разделено на три клона: изпълнителна, законодателна и съдебна. Конституцията също така включваше система от проверки и баланси, за да се предотврати получаването на твърде много власт от който и да е клон. Законът за правата, състоящ се от първите десет поправки към Конституцията, беше добавен през 1791 г., за да защити индивидуалните свободи, като свобода на словото, религията и печата.

Ранната република и експанзия
Първият президент на Съединените щати, Джордж Вашингтон, е служил от 1789 до 1797 г., създавайки много прецеденти за бъдещи лидери. През това време САЩ нараснаха по размер и сила. През 1803 г. президентът Томас Джеферсън разрешава закупуването на Луизиана, което удвоява размера на нацията чрез придобиване на територия от Франция. Тази обширна земя се простираше от река Мисисипи до Скалистите планини и осигуряваше плодородна почва за експанзия на запад.

Ранният 19-ти век също е белязан от конфликт с Великобритания по време на войната от 1812 г., която се води по въпроси като търговски ограничения и впечатлението на американски моряци в британския флот. Въпреки че нито една от страните не постигна решителна победа, войната насърчи чувството за национално единство и гордост, като Андрю Джаксън се очерта като военен герой след битката при Ню Орлиънс.

Разширяване на запад и явна съдба
Докато САЩ се разширяваха на запад, идеята за „Манифестната съдба“ – вярата, че е божественото право на Америка да се разширява на континента – се превърна в движеща сила в националната политика. Заселниците се стичат на запад в търсене на земя и възможности, подтикнати от правителствени политики като Закона за чифлика (1862 г.), който предлага безплатна земя на заселниците, желаещи да я обработват.

Експанзията на запад обаче струва огромна цена на индианците, които са били насилствено отстранени от земите на техните предци. Законът за изселването на индианците от 1830 г., подписан от президента Андрю Джаксън, доведе до прословутата „Пътека от сълзи“, по време на която хиляди чероки и други индианци бяха преместени в територии западно от Мисисипи, много от които загинаха по пътя.

Гражданската война и реконструкцията
Едно от най-значимите събития в американската история е Гражданската война (1861-1865), която е резултат от напрежението между северните и южните щати по въпроси като робство, права на щатите и икономически различия. Южните щати, зависими от поробения труд за своята селскостопанска икономика, гледат на избирането на Ейбрахам Линкълн през 1860 г. като на заплаха за техния начин на живот. В отговор единадесет южни щата се отделиха от Съюза и образуваха Конфедеративните американски щати.

Гражданската война беше най-кървавият конфликт в американската история, с битки като Гетисбърг (1863 г.) и Антиетам (1862 г.), водещи до огромни жертви. През 1863 г. Линкълн издава Прокламацията за еманципация, която обявява, че всички поробени хора на територията, контролирана от Конфедерацията, трябва да бъдат освободени. Войната завършва през 1865 г. с капитулацията на армията на Конфедерацията и е приета Тринадесетата поправка, която премахва робството в Съединените щати.

Периодът след Гражданската война, известен като Реконструкция, се стреми да възстанови Юга и да интегрира бивши поробени хора в американското общество. Въпреки значителните усилия, като например създаването на Бюрото на свободните и приемането на Четиринадесетата и Петнадесетата поправка, които гарантират гражданство и избирателни права на афро-американците, Реконструкцията се сблъсква с яростна опозиция. До края на 1870 г. Реконструкцията приключва и южните щати прилагат сегрегационистки закони, известни като законите на Джим Кроу, които лишават афро-американците от избирателни права и налагат расова сегрегация.

Индустриалната революция и прогресивната ера
Краят на 19-ти и началото на 20-ти век са време на бърза индустриализация в Съединените щати. Индустриалната революция трансформира икономиката, като фабриките произвеждат стоки в безпрецедентен мащаб. Железопътните линии, стоманодобивните заводи и петролните рафинерии станаха централни за икономиката и личности като Андрю Карнеги и Джон Д. Рокфелер натрупаха огромни богатства.

През този период се наблюдава и възходът на синдикатите, тъй като работниците се стремят да подобрят условията на труд и заплатите си в лицето на често експлоататорски практики от индустриалците. Прогресивната ера, започнала през 1890 г., беше белязана от движения за социални и политически реформи, насочени към справяне с проблемите, причинени от индустриализацията, урбанизацията и корупцията. Прогресивни лидери, като Теодор Рузвелт, настояваха за антитръстови закони, регулиране на храните и лекарствата и разширяване на избирателните права за жените, кулминирайки в Деветнадесетата поправка (1920 г.), която дава на жените право на глас.

Световните войни и Голямата депресия
Съединените щати влизат в Първата световна война през 1917 г. след години на поддържане на неутралитет. Войната беляза появата на САЩ като глобална сила, но следвоенните години бяха бурни, като икономическата нестабилност достигна кулминацията си в Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Сривът на фондовия пазар от 1929 г. унищожи милиони инвеститори, което доведе до широко разпространена безработица и бедност.

В отговор на икономическата криза президентът Франклин Д. Рузвелт приложи Новия курс, поредица от правителствени програми, насочени към предоставяне на помощ на безработните, реформиране на финансовата система и стимулиране на икономическото възстановяване. Въпреки че Новият курс не сложи край на Депресията, той положи основите на модерната социална държава и разшири ролята на федералното правителство в икономиката.

Втората световна война започна през 1939 г. и САЩ бяха въвлечени в конфликта след японската атака срещу Пърл Харбър през 1941 г. Военните усилия доведоха до икономическо възстановяване и затвърдиха позицията на САЩ като глобална суперсила. Войната завършва през 1945 г. с поражението на силите на Оста и хвърлянето на атомни бомби върху японските градове Хирошима и Нагасаки.

Студената война и движението за граждански права
След Втората световна война Съединените щати влизат в Студената война, продължителен период на напрежение и съперничество със Съветския съюз. САЩ се стремяха да ограничат разпространението на комунизма, което доведе до участие в конфликти като Корейската война (1950-1953) и войната във Виетнам (1955-1975). У дома страхът от комунистическа инфилтрация доведе до Червената уплаха и възхода на Маккартизма през 50-те години.

Следвоенните години също видяха възхода на Движението за граждански права, тъй като афро-американците и техните съюзници се бореха за прекратяване на сегрегацията и осигуряване на равни права. Ключови събития, като Бойкота на автобусите в Монтгомъри (1955-1956), Походът срещу Вашингтон (1963) и приемането на Закона за гражданските права (1964) и Закона за правата на глас (1965), сложиха край на правната сегрегация и разшириха избирателни права. Лидери като Мартин Лутър Кинг младши и Роза Паркс станаха икони на движението.

Съвременна Америка
През втората половина на 20 век и началото на 21 век се наблюдават значителни социални, икономически и политически промени. Краят на Студената война през 1991 г. бележи разпадането на Съветския съюз и появата на САЩ като единствената световна суперсила. САЩ изиграха водеща роля в глобалните дела с военни намеси в Близкия изток и усилия за борба с тероризма, особено след терористичните атаки от 11 септември 2001 г.

Във вътрешен план САЩ са изправени пред предизвикателства, включително икономически рецесии, дебати за имиграцията, реформа в здравеопазването и нарастваща политическа поляризация. Избирането на Барак Обама през 2008 г. като първия афроамерикански президент беше важен крайъгълен камък в американската история.

Днес Съединените щати остават разнообразна и сложна нация, оформена от своята история на конфликти, експанзия, иновации и социален прогрес. Докато продължава да се справя с предизвикателствата на 21-ви век, историята на нацията служи както като ръководство, така и като напомняне за трайните принципи на демокрация, равенство и свобода, върху които е основана.